Становище на БАТД във връзка с растящите цени на хранителните стоки

Относно

Становище на Българската асоциация на търговците на дребно (БАТД) — в качеството ѝ на представител на канал „Традиционна търговия" — по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите и Закона за въвеждането на еврото, с фокус върху малката потребителска кошница и структурната ценова дискриминация спрямо независимия търговец на дребно.

Внесено на 28.05.2026 г. във връзка с предстоящото второ четене.

БАТД е партньор и обединително звено на търговците на дребно. Асоциацията работи активно за повишаване на конкурентоспособността на независимия търговец чрез модернизация на търговските обекти, въвеждане на единна маркетингова политика и съвместно договаряне с производители и дистрибутори. Това се осъществява чрез програмата „КварталМАГ" — проект на БАТД за обединение и модернизация на независимите търговци, който предоставя на участващите членове ребрандиране с обща марка, преференциални условия от доставчици, готови маркетингови материали, кампании и програми за повишаване на разпознаваемостта и оборотите. Така БАТД не само защитава интересите на магазините от канал ТТ, но и активно подпомага развитието и устойчивостта на отделния магазин.

Канал „Традиционна търговия" обслужва потребителя особено в малките населени места, в селските райони и в гъсто населените градски квартали, където голямата верига не достига или не желае да достигне. Той е социалната тъкан на търговията в България и звеното от веригата, върху което най-силно се пренасят дисбалансите от концентрираните пазарни сили в горната ѝ част — едрите производители и големите вериги.

С настоящото становище БАТД представя позицията си по обсъжданите законопроекти през призмата на канал ТТ и Малката потребителска кошница (МПК). Основната ни теза: реалният механизъм на оскъпяване на МПК за българския потребител не е в семейния магазин, а в структурата на отношенията между производителите и каналите за реализация. БАТД подкрепя духа на пакета — особено изсветляването на цените, разширения списък от нелоялни търговски практики и засиления капацитет на КЗК и КЗП — и предлага конкретни допълнения за защита на канал ТТ.

Част I — Обобщение за народните представители

Кратък, нетехнически прочит на позицията на БАТД. Подробната икономическа и юридическа аргументация е в Част II.

I.1. Кои сме ние — канал „Традиционна търговия"

БАТД представлява канал „Традиционна търговия" (ТТ) — българските независими, преобладаващо семейни търговци на дребно: квартални магазини, малки регионални супермаркети, специализирани магазини за хляб, мляко, месо, плодове и зеленчуци.

БАТД е към момента единственият организиран глас на канал ТТ в обществения дебат. В медийното пространство и в парламентарните консултации е силно застъпено мнението на магазините от модерната търговия — оператори с професионален PR-апарат и национална рекламна видимост. Гласът на семейния магазин на ъгъла, на магазина в общините под 5 000 жители, на регионалното обединение от независими търговци е почти невидим. Настоящото становище представя този липсващ глас. Цялата информация в него произтича от опита и наблюденията на действащите оператори, обединени в БАТД.

По обобщени данни от пазара на бързооборотни стоки за 2025 г., общата стойност на пазара на бързооборотните стоки в България (без цигарени артикули) надхвърля 12,4 млрд. лв., а с цигарените артикули достига приблизително 18 млрд. лв. — ръст с 9,9 % спрямо 2024 г. (изт.: Капитал, 05.02.2026 г., по данни на NielsenIQ). Канал „Модерна търговия" (обекти над 500 кв.м.) се оценява на около 50 % от пазара и расте с 6,7 % обемно и 14,3 % стойностно при храните и напитките (изт.: Капитал, 05.02.2026 г.). Канал ТТ — малките магазини, расте бавно или отчита спад в обемите (изт.: Капитал, 05.02.2026 г.). Структурната тенденция е недвусмислена: пазарната власт се концентрира в горната част на търговската верига.

Това става в момент, в който значителна част от българския потребител — особено в малките населени места, при по-възрастни граждани и при граждани в неблагоприятно социално положение — все още разчита именно на канал ТТ за ежедневното си пазаруване. Изчезването на канала ще има реални социални последици, които законодателят следва да отчита.

I.2. Каскадният ефект на МПК

Реалният механизъм на оскъпяване на Малката потребителска кошница за крайния потребител не се намира на касата на семейния магазин. Той е вграден в структурата на отношенията производител – канал за реализация. Каскадният ефект работи на три нива:

Ниво 1. Натиск на големите вериги върху производителите

Българските производители подписват договори с търговските вериги при условия, които биха били немислими в страните от Западна Европа. Отстъпките, които големите вериги изискват, достигат 50 – 68 %, при типични 2 – 12 % в Западна Европа (изт.: ИПИ, OFFNews, май 2026 г.). Към основните отстъпки се добавят 30 – 40 вида допълнителни такси на артикул — входни такси, такси за стелажно пространство, маркетингови такси, „такса рожден ден" на веригите, такси за участие в промоционални листи, ретроактивни отстъпки. Общо до 100 вида плащания, отстъпки и компенсации, с които производителят е принуден да се съгласи, за да присъства на стелажа на голямата верига (изт.: OFFNews, Filter News, май 2026 г.).

Ниво 2. Компенсация чрез ценова дискриминация спрямо канал ТТ

За да оцелее под тези условия, производителят прехвърля част от загубата си върху останалите канали — на първо място върху канал ТТ. Това става по три механизма: количествен прерязан достъп (приоритетно за веригите); ценова разлика по канал (системно по-високи цени на едро за ТТ за същия артикул); дискриминация в отстъпките (0 – 10 % за ТТ срещу 30 – 68 % за веригите, изт.: проучване на БАТД сред членовете).

Ниво 3. Резултат за крайния потребител в малките населени места

Семейният търговец среща дилема: да приеме по-високата цена на едро и да я прехвърли на потребителя — рискувайки да загуби клиенти; или сам да поеме маржа — рискувайки оцеляването си. Реалността, наблюдавана от КНСБ в проучването на 21-те стоки от МПК (септември 2025 г.), показва, че семейните магазини удържат с 6 – 12 % по-ниски цени на дребно на 10 от 17 наблюдавани продукта (изт.: КНСБ, септември 2025 г.; Profit.bg, 15.10.2025 г.).

I.3. БАТД подкрепя духа на пакета

БАТД заявява генерално подкрепа за основния дух на законодателния пакет. Трите ключови мерки слагат началото на същинското решение на структурните проблеми по веригата:

1. Изсветляването на цените

Прозрачността на цени, отстъпки и условия по цялата търговска верига е глобалното решение на проблема с МПК. Изсветляването ще покаже, че канал ТТ работи с надценка 25 – 30 % върху доставната цена, не повече (изт.: данни от членовете на БАТД); разликата в крайната цена между каналите се обяснява с разлика в доставната цена и в скритите условия от производителите; внушенията срещу ТТ („скъп", „некачествен") нямат основание в действителните пазарни данни.

2. Разширяването на черния списък от 13 на 33 нелоялни търговски практики

Предложените за забрана 20 нови нелоялни практики — ретроактивни намаления, едностранни изменения, такса „рожден ден", листингови такси, заплахи за прекратяване — се ползват основно от доминиращите вериги, не от канал ТТ. Магазините от канал ТТ — поради създадените в годините традиционни отношения с производители — в голямата си част не прилагат този тип практики. Спирането им ще има ограничаващ ефект именно върху веригите.

3. Засилването на капацитета и правомощията на КЗК и КЗП

Производствата на КЗК срещу „Кауфланд България" и „Т-Маркет" (21.05.2026 г., изт.: Капитал, News.bg) и секторното проучване от 26.11.2025 г. за търговските практики на доставчиците към малките магазини (изт.: БТА) са важни първи стъпки в правилната посока. Засилването на ролята на КЗП като орган, работещ „на терен" директно в търговските обекти, също ще има дисциплиниращо действие по отношение на търговците, прилагащи нелоялни търговски практики.

I.4. Какво в законопроектите не адресира реалния проблем

Пакетът законопроекти се занимава с три оси: цени към крайния потребител, нелоялни практики на купувача спрямо доставчика и санкции. БАТД отбелязва следните критични пропуски:

• Дискриминацията производител → канал ТТ не е забранена. Сегашната Глава VIIб ЗЗК и предложените изменения защитават доставчика от купувача, но не задължават производителя да оферира на канал ТТ равностойни условия с тези към модерната търговия.
• Изискването за ежедневно докладване на цени важи само за веригите, не и за производителите — асиметрична прозрачност.
• „Справедлива цена" се сравнява без отчитане на канал — ако се изчислява от модерната търговия, тя ще действа върху ТТ като таван, който нашите членове не могат да достигнат освен при продажби на загуба.
• Регистърът за проследимост не обхваща условията по канал — не позволява идентифициране на обратната дискриминация.

Резултат: натиск върху канал ТТ, без полза за потребителя — реалният механизъм на оскъпяване остава нерегулиран.

I.5. Девет ключови тези на БАТД

I.6. Какво е важно за нас

• Да се въведе принципно задължение за недискриминация на офертите от производители и доставчици на едро спрямо различните канали — с предвидена обоснована стопанска изключителност за обема и за плащателните условия;
• Да се въведе симетрична прозрачност — задължение за месечно деклариране на ценовите листи и условията на производителите на едро (с оборот над определен праг) към канал ТТ и канал МТ;
• Въвеждане на правен инструмент за регулиране на експанзията на големите търговски обекти (над 1000 кв.м.) от доминиращи вериги — по модела на Франция (Loi № 2008-776 du 4 août 2008 — Loi LME), Испания (Ley 1/2010 — реформа на Ley 7/1996), Италия (D.lgs. n. 114 del 1998) и Германия (Baunutzungsverordnung — § 11 Sonstige Sondergebiete). Не като забрана за развитие на модерната търговия, а като оценка на бъдещото въздействие върху търговската инфраструктура;
• Активно секторно проучване от КЗК на хищническото ценообразуване от доминиращите вериги;
• Държавна подкрепа за обединителни инициативи в канал ТТ — обединена логистика, обединени складови мощности, обединена маркетингова платформа — по моделите на Conad (Италия), Système U (Франция), Grupo IFA (Испания), EDEKA (Германия). Финансиране по оперативни програми и/или специален фонд;
• Задължително изсветляване на ценовата структура — производители с оборот над 15 млн. евро да публикуват тримесечно агрегирани условия по канал (базова цена, обемни отстъпки, маркетингови подкрепи, срокове на плащане) — без разкриване на конкретни клиенти, но с прозрачност на каналните разлики.

Подробната аргументация по всяка от позициите е в Част II.

Част II — Задълбочен експертен анализ

II.1. Фактологична снимка към 26.05.2026 г.

II.1.1. Канал „Традиционна търговия" — обхват, структура, социална функция

Канал „Традиционна търговия" в българския сектор на бързооборотни стоки включва малките независими търговски обекти с площ обикновено под 300 кв.м.: квартални магазини, селски магазини, малки регионални супермаркети (обикновено до 5 – 10 обекта), специализирани магазини (пекарни, мандри, месарници, щандове за продажба на плодове и зеленчуци) и малки обединения от независими търговци (напр. програмата „КварталМАГ" на БАТД).

Делът на канал „Модерна търговия" към 2025 г. се оценява на около 50 % от пазара, с тенденция за растеж от 1 – 2 пункта годишно (дългосрочна проекция: 60 – 65 %; изт.: NielsenIQ-базирани анализи, Капитал 05.02.2026 г., Money.bg, Mediapool). Канал ТТ — малките и средни магазини, расте бавно или отчита спад в обемите (изт.: Капитал, 05.02.2026 г.). Тази тенденция е по-силно изразена в по-големите градове. В малките населени места канал ТТ остава доминиращ — поне до момента, в който икономическата му жизнеспособност го позволи.

Социална функция на канал ТТ. Канал ТТ обслужва съществена част от българското население, която по една или друга причина не може или не желае да пазарува в големите вериги:

• Жители на малки населени места, където няма голяма верига в радиус 10 – 30 км;
• Възрастни граждани и хора с ограничена мобилност;
• Граждани с ниски доходи — които пазаруват в малки количества, нерядко на „вересия" до заплата;
• Граждани, които ценят персоналния контакт и доверието на познатия търговец;
• Туристи и сезонни жители в курортните и планинските райони;
• Жители на гъсто населените градски квартали, където големите вериги имат по-малко обекти.

II.1.2. Малката потребителска кошница (МПК)

Малката потребителска кошница, конструирана от КНСБ, се състои от 21 основни стоки, представителни за минималния хранителен и битов разход на едно българско семейство (брашно, хляб, прясно мляко, кисело мляко, сирене, олио, ориз, картофи, домати, краставици, ябълки, яйца, пиле, кафе, минерална вода и др.).

Към септември 2025 г. цената на МПК възлиза на 57,15 евро (~111,80 лв.), с годишно поскъпване от около 7 % (изт.: КНСБ, септември 2025 г.; Profit.bg, 15.10.2025 г.; Investor.bg). С минималната работна заплата едно домакинство може да закупи стоките от МПК приблизително 9,6 пъти месечно — индикатор за критично ограничен бюджет на ниско-доходните домакинства.

Според проучванията на КНСБ от 2025 г., надценките между цената на едро (борсовата) и цената на дребно за стоките от МПК са: типична 23 – 71 %; над 50 % при ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домати, краставици, картофи, ябълки; в отделни случаи до 114 % (изт.: КНСБ, 2025 г.; Investor.bg, btvnovinite.bg). Същевременно регионалните различия в цените на дребно достигат 20 – 30 % за идентични продукти.

Според проучването на КНСБ от септември 2025 г., малките независими обекти от канал ТТ поддържат по-ниски цени от големите вериги на 10 от 17 наблюдавани продукта — с разлика между 6 % и 12 % (изт.: КНСБ, септември 2025 г.; Profit.bg, 15.10.2025 г.). Това е важна емпирична констатация: семейните магазини не са причината за оскъпяването на МПК — напротив, те абсорбират значителна част от ценовия натиск чрез намалени собствени маржове.

По сравнителни анализи на КНСБ и Eurostat, България има едни от най-високите цени за брашно и прясно мляко спрямо съседни и сравними държави — Испания, Франция, Хърватия, Холандия, Германия, Румъния. Това поставя въпроса не на нивото на търговеца на дребно, а на нивото на структурата на цените в горната част на веригата — производител, преработвател, дистрибутор.

II.1.3. КЗК — секторно проучване

Комисията за защита на конкуренцията образува секторно проучване на пазара на основни храни в малките магазини (изт.: БТА). Параметри:

• Обхват: търговски взаимоотношения между малките магазини и техните доставчици — производители, дистрибутори, търговци на едро;
• Проверявани практики: нелоялни търговски практики и необосновано повишаване на доставните цени;
• Стоки: мляко, месо, яйца, олио, брашно, хляб, минерална вода — основни стоки от МПК;
• Период: повишения на доставните цени за периода февруари – декември 2025 г.; плюс планирани повишения за януари – март 2026 г.;
• Географски фокус: с особено внимание към региони със слабо развитие и ниска покупателна способност.

Това е първото държавно действие, което признава и аналитично преследва точно проблема, който БАТД описва.

II.2. Канал ТТ: структура, проблеми и предимства

II.2.1. Структура на цената в канал ТТ

Преобладаващата обществена представа е, че цените в канал ТТ са по-високи поради „по-голяма надценка" — т.е. поради алчност на търговеца. Емпиричните данни опровергават това.

Реалната надценка в канал ТТ не надвишава 25 – 30 % за стоки от МПК. Магазините от канал ТТ работят с надценка, която рядко надхвърля 25 – 30 % върху доставната цена (изт.: данни от членовете на БАТД). Това е сравнимо или по-ниско от надценките в модерната търговия, която често оперира с агрегиран марж в диапазона 22 – 35 % (включително частните марки на веригите, които достигат 40 – 50 %). Разликата в крайната цена на рафта между двата канала — когато съществува в полза на веригите — не произтича от различни надценки. Тя произтича от различни доставни цени и различни условия по веригата.

Дългата верига на доставки — структурен оскъпител на ТТ. Магазинът от модерната търговия има пряк договор с производителя, директна доставка, обемна логистика, собствен централен склад. Магазинът от канал ТТ, особено малкият селски или квартален магазин, обикновено няма пряк договор с производителя. Той се снабдява чрез: дистрибутор или субдистрибутор; местен търговец на едро (за плодове, зеленчуци, домашни преработки); грос-маркет; понякога пряка доставка от производителя, но на по-малки количества.

Всяко звено по веригата на доставки добавя своя марж — типично 5 – 15 % за дистрибутор, 3 – 10 % за подизпълнители, 2 – 5 % за логистика. Когато ТТ магазинът получи стоката, тя вече е минала през 2 – 3 нива на маржове. Това е структурен оскъпител, който не зависи от поведението на търговеца на дребно. Модерната търговия спестява тези междинни маржове чрез директни договори и собствена логистика — икономия от мащаба, която за малък магазин е невъзможна структура.

Липса на собствена логистика и складиране. ТТ магазинът рядко разполага със собствена логистика или с възможност за складиране на по-големи количества. Това означава: не може да се възползва от обемни отстъпки (поръчките са в малки партиди); зависи от логистиката на дистрибуторите; понякога плаща допълнителна такса за транспорт за малки доставки; поема загуба от изтекли срокове за по-бавно обращаемите стоки. Всеки от тези фактори пряко влияе на крайната цена към клиента — не като печалба на търговеца, а като покритие на реални разходи, които големите вериги избягват чрез мащаб и натиск върху доставчиците.

Структура на взаимоотношенията с производителите. Отстъпките, които производителите предоставят на канал ТТ, варират между 0 % и 10 % — в зависимост от обема и големината на купувача (изт.: данни от членовете на БАТД). За сравнение, веригите получават 30 – 68 % отстъпки плюс до 100 вида допълнителни такси и плащания (изт.: OFFNews, Filter News). Тази разлика не е икономически обоснована от обема в типичните случаи, а е резултат от пазарната сила на веригата. Производителят компенсира загубата от условията към веригите чрез по-високи цени и по-малки отстъпки за канал ТТ. С други думи: канал ТТ компенсира щетите на производителите от веригите, не им ги причинява.

II.2.2. Експанзията на хипермаркетите — феноменът „6 – 10 затворени магазина"

Това не е „естествена пазарна еволюция" — а преструктуриране на оборотите от канал ТТ в полза на доминиращата верига. Не се създава нов оборот; не се привлича нов потребител. Същият потребителски бюджет, който преди се разпределяше между 8 – 10 квартални магазини, сега се концентрира изцяло в един хипермаркет. Резултат: 8 – 10 семейства, които изгубват препитанието си; десетки служители без работа; квартални артерии, които губят жизнеността си.

Сравнителен опит — други държави членки на ЕС регулират експанзията.

• Франция — Loi № 2008-776 du 4 août 2008 (Loi LME) — изискване за разрешение от Commission départementale d'aménagement commercial (CDAC) преди откриване на търговски обект над 1000 кв.м.;
• Испания — Ley 1/2010 (реформа след Директива 2006/123/ЕО) — изискване за втора лицензия за големи обекти;
• Италия — D.Lgs. 31 marzo 1998, n. 114 (т.нар. „Decreto Bersani") — изискване за регионално разрешение за обекти над определени размери. D.L. 223/2006 (Bersani II) и D.L. 201/2011 (Salva Italia) либерализираха режима; регионалните власти запазват компетенции за големи обекти при защита на градоустройство, исторически центрове и пр.; местните общини определят детайлите;
• Германия — Baunutzungsverordnung (BauNVO) § 11 (3) — общинско правомощие чрез Bebauungsplan да определя или ограничава големи търговски обекти над 1 200 кв.м. брутна разгъната площ; над този праг се презумира значителен ефект върху градоустройството;
• Полша — Ustawa z dnia 10 stycznia 2018 r. o ograniczeniu handlu w niedziele i święta — ограничения за търговия в неделни и празнични дни, със значителни изключения за малки семейни магазини — ефективно благоприятстващо канал ТТ.

Тези правни инструменти не забраняват модерната търговия и не нарушават правилата на единния европейски пазар — потвърдено от СЕС в дело C-400/08 Комисията/Испания (2011 г.), което прие принципно, че ограничения за откриване на големи търговски обекти могат да бъдат обосновани по легитимни цели (градоустройство, опазване на околната среда, защита на потребителите), стига да са пропорционални. С това решение Съдът създаде ясни критерии за съвместимост с правото на ЕС — които френският, испанският, италианският и германският режим спазват. Те просто въвеждат правен механизъм за оценка на въздействието на големи обекти върху търговската структура преди разрешение. България единствена няма аналогичен инструмент. Това допринася за феномена „6 – 10 затворени магазина".

II.2.3. Продажби под доставни цени (хищническо ценообразуване)

Доминиращите вериги системно оферират определени стоки от МПК на цени под собствената си доставна цена. Загубата се компенсира чрез: повишен марж от други категории; рабати и обемни отстъпки от производителите; кръстосано субсидиране между категории. Цел: изтласкване от пазара на магазините от ТТ.

Канал ТТ няма ресурс да играе тази игра — длъжен е да оперира на положителен марж от първия ден. Семейният магазин няма други категории с висок марж, които да субсидират загубата, нито достъп до тайните рабати на веригите, нито финансов ресурс да поеме месеци на загуба.

Класически прецедент в правото на ЕС: дело C-62/86 AKZO Chemie/Комисията (1991 г.) — СЕС постановява, че цени под средните променливи разходи са презумирано хищнически, а цени под средните общи разходи, но над средните променливи разходи, са хищнически с доказано намерение за изтласкване на конкуренти. Поведението е забранено по чл. 102 ДФЕС и чл. 21 ЗЗК като форма на злоупотреба с господстващо положение.

В българската практика КЗК до момента (към 28.05.2026 г.) не е образувала производства за хищническо ценообразуване срещу международните вериги в сектора на бързооборотни стоки на хранителни продукти, което им създава усещането за безнаказаност.

II.2.4. Самооценка — къде е уязвим канал ТТ

В името на обективността БАТД заявява пред Народното събрание и следните дефицити на канала, върху които работи активно:

• Липса на организираност — раздробен сектор от десетки хиляди отделни магазини. БАТД работи за изграждането на регионалните структури в страната, както и развитието на програмата „КварталМАГ" за технологично обновление на магазините съответстващо на изискванията на потребителите и добрите търговски практики.
• Технологично изоставане — преодолявано чрез програми за дигитализация и модернизация на обектите;
• Липса на маркетингова експертиза — преодолявана чрез обучения и единна маркетингова политика на членовете от сдружението КварталМАГ;
• Липса на собствена логистика — изисква държавна и партньорска подкрепа за обединени логистични мощности по моделите на Conad, Système U, IFA, EDEKA.

Работа по развитието на сдружението е в ход. Резултатите ще се проявят при условие, че се запазят пазарните условия, които позволяват на ТТ да оцелее и да инвестира. Сегашните законопроекти са първи стъпки, даващи големи надежди за предприемането на необходимите мерки, водещи до справедлива конкурентна среда за малките и средни български магазини.

II.2.5. Предимствата на канал „Традиционна търговия"

Социална функция.

• Обслужване на „последната миля" в малките населени места — над 200 общини в България са с под 5 000 жители и нямат изобщо достъп до обект на международна верига;
• Подкрепа за възрастни граждани и за хора с ограничена мобилност;
• Подкрепа за граждани с ниски доходи, които пазаруват в малки количества, нерядко на кредит на доверие;
• Персонален контакт, доверие, познаване на нуждите на клиента.

Икономическа функция.

• Заетост — типичен ТТ магазин (с 2 – 5 служители) генерира пряка заетост за семейството и допълнителни работници; в национален мащаб канал ТТ поддържа около 80 000 – 120 000 работни места (по различни оценки);
• Поддръжка на местното производство — ТТ работи по-лесно с малки и средни производители, които не могат да отговорят на изискванията на веригите за обем и униформност;
• Поддръжка на местни преработватели — пекари, мандри, месарници, преработватели на плодове и зеленчуци;
• Разпределена икономическа активност — печалбите остават в местните общности и се реинвестират в тях.

Регионална и териториална функция.

• Поддръжка на жизнеспособност на малките населени места — наличието на местен магазин е критичен фактор за избягване на „пустеене";
• Поддръжка на градската тъкан в гъсто населените квартали;
• Туризъм и сезонна реализация в курортните и планинските райони.

II.3. Изсветляването на цените и разширеният списък на нелоялни практики — глобалното решение и подкрепата на БАТД

II.3.1. Изсветляването — глобалното решение на структурните проблеми

БАТД категорично подкрепя принципа на изсветляване на цените по цялата търговска верига — производител → дистрибутор → търговец на дребно. От изсветляването произтичат три ключови положителни ефекта:

Ефект 1. Установяване на ценовите равнища по структурата на пазара. Публикуването на агрегирана картина на цените и отстъпките по веригата създава доказателствена база за идентифициране на структурни дисбаланси. Без тази прозрачност, всеки участник по веригата работи „на тъмно", а обвиненията остават недоказуеми. С нея структурата на цената на рафта става обяснима.

Ефект 2. Видимост на конкурентоспособността на отделните канали. Когато стане публично известно, че канал ТТ работи с надценка 25 – 30 % върху доставната цена и че МТ не е с резерв в надценката си — разликата в крайната цена очевидно ще се обясни с разлика в доставната цена, не с алчност на търговеца. Обществото ще се пита „защо производителят оферира различни цени на едро" — фокусирайки регулаторното внимание там, където е причината.

Ефект 3. Яснота кои ресурси производителите отстъпват към веригите. Потребителските внушения, изграждани от рекламните бюджети на доминиращите вериги, са функция на ресурс, който производителите отстъпват към веригите — рекламни такси, маркетингови подкрепи, дялов принос в кампании. Когато стане видимо колко от продажната цена се връща обратно към веригата като маркетингова такса (нерядко 10 – 25 % от оборота с производителя), потребителят ще разбере, че рекламата във веригите не е свидетелство за по-добро качество — а свидетелство за по-голяма пазарна сила.

Контра-внушения, които изсветляването ще обори:

• Внушение „ТТ е скъп" — реалността е, че на 10 от 17 продукта от МПК канал ТТ е с 6 – 12 % по-евтини цени от веригите (изт.: КНСБ, септември 2025 г.);
• Внушение „в ТТ има некачествени стоки" — невярно: ТТ често работи с малки и средни производители със значително по-високо качество и проследимост от масовите марки;
• Внушение „МТ е по-евтина по природа" — реалността е, че видимата по-ниска цена във веригите често е компенсирана от рабати към производителите, кръстосано субсидиране и хищническо ценообразуване.

Често пъти отстъпката от доставчиците не се калкулира в полза на потребителя в канал ТТ — защото е символична, неуравновесена с тази на веригите, и не позволява на ТТ да предложи по-ниска цена дори когато желае. Тези формирани нагласи водят до неразпознаване на магазините от канал ТТ като бюджетна алтернатива за потребителите, а всъщност те са точно такава.

II.3.2. Разширеният списък на нелоялни търговски практики (13 → 33) — подкрепа на канал ТТ

БАТД категорично подкрепя разширяването на списъка от забранени нелоялни търговски практики от 13 на 33. Предложените за забрана 20 нови практики се ползват основно от доминиращите вериги — не от канал ТТ:

• Ретроактивни намаления на цени към доставчиците;
• Едностранни изменения на договорни условия;
• Такси „рожден ден" и финансиране на корпоративни събития на веригите;
• Листингови такси без услугово основание;
• Заплахи за прекратяване на договори при упражняване на законни права от страна на доставчика;
• Обемни ребати със задна дата без обективна основа;
• Дялов принос в маркетингови кампании без съгласие.

Магазините от канал ТТ, поради създадените в годините традиционни отношения с местните производители и дистрибутори, основани на доверие и дългосрочно сътрудничество, в голямата си част не прилагат този тип нелоялни търговски практики. Не им е присъщо. Спирането на тези практики чрез разширения списък ще има ограничаващ ефект върху доминиращите вериги — които системно ги ползват — и не съществен ефект върху канал ТТ. Това е същината на здравословна конкуренция: ограничения за тези, които злоупотребяват с пазарна сила; защита за тези, които работят честно.

II.3.3. Изградените отношения с клиентите — необходимост от обяснение

Изградените отношения между магазините от канал ТТ и техните клиенти са основани на доверие, познаване на нуждите, персонална отговорност и дългосрочно служене на местната общност (квартала или селото). Поради невъзможност да предложат същите ценови условия като доминиращите вериги, нашите членове често пъти са принудени да обясняват на постоянните си клиенти защо определени играчи на пазара продават на цени, невъзможни за традиционните магазини. Тези обяснения не са оплаквания — те са просвещаваща работа от хората, които ежедневно стоят на касата и виждат структурните дисбаланси отблизо. Изсветляването на пазара ще освободи канал ТТ от тази необходимост.

II.3.4. Обобщена положителна оценка на БАТД

БАТД заявява, че генералната оценка за духа и предложените мерки на законодателния пакет е положителна. БАТД вярва, че изсветляването на пазарната среда, разширеният списък на нелоялни търговски практики и засиленият капацитет на КЗК и КЗП:

• Са положителен индикатор за повишаване на конкурентоспособността на канал ТТ;
• Ще подобрят производствената способност особено на малките земеделски и преработвателни предприятия чрез ограничаване на дискриминационните условия от страна на веригите;
• Ще повишат равнопоставеността на пазара между канал МТ и канал ТТ;
• Ще подобрят отношенията с крайния потребител — чрез повече информация и по-малко изкривени нагласи;
• Ще подобрят отношенията с доставчиците — чрез защита от нелоялни практики, включително защита на доставчиците, работещи с канал ТТ;
• Ще доведат до прозрачност на пазара — основа за всяка стабилна и устойчива конкурентна система.

II.3.5. Заключение

Членовете на БАТД вярват, че с реализацията на предложените промени се слага началото на една справедлива реформа, водеща до:

• Въвеждането на максимална информация за социалния ангажимент и „справедливата" цена на операторите в различните канали за продажби на дребно;
• Въвеждане на принцип на недискриминация в офертите от производители и доставчици на едро спрямо различните канали;
• Симетрична прозрачност по веригата — задължение за деклариране на цени и условия на едро от производителите по канал;
• Гарантиран достъп на канал ТТ до количества от МПК при ограничено предлагане;
• Правен инструмент за оценка на въздействието преди откриване на големи търговски обекти (над 500 кв.м.) от доминиращи вериги — по модела изреден в II.2.2;
• Активно секторно проучване от КЗК на хищническото ценообразуване от доминиращите вериги;
• Държавна подкрепа за обединителни инициативи в канал ТТ — изграждане на търговски сдружения, обединена логистика, складиране, маркетинг, дигитализация и др.